Историята на Индия част 4
Династията Раштракута (753-982 г.) управлявала Индия в периода 6-10 в. Приносът на династията Раштракута в архитектурата били прекрасните скални храмове „Ellora” и „Elephanta”. Владетелят Амогхаварша I създал книгата за реторика и поетично изкуство „Kavirajamarga”. Писателят Адикави Пампа написал религиозната творба „Adipurana” и „Vikramarjuna Vijaya”, версията на „Mahabharata” на Каннада. Наред с поезията, разпространена била и прозата.
Мюсюлманското нашествие в Индия започнало през 13-16 в.
Съпротивата срещу него се смята за най-кървавият период в историята на страната.
За разлика от другите завоеватели, които бързо приемали местния начин на живот, те донесли със себе си своята култура, религия, социално устройство, административна и правна система.
С насилственото налагане на исляма, ислямското законодателство и норми на живот и съпротивата срещу тях, страната била етнически разделена. Постепенно в Индия се оформили две езикови групи – Урду и Хинди, развила се търговията, която била защитена от новите ислямски закони и администрация, индийските математици, астрономи, учени, философи разпространили своите знания по целия свят. Новите технологични постижения на двете цивилизации се смесили и намерили отражение в строителството, изкуството, ежедневния живот и науката.
Султанатът Бахмани бил първото независимо мюсюлманско владение в южна Индия, просъществувало от 1347 до 1527 г.
Деканският султанат (1527-1686 г.) се разпростирал между Деканското плато, река Кришна и планинската верига Виндия. Петте кралства в неговите граници получили своята независимост след разпадането на Султаната Бахмани
Делхийският султанат (1206-1526 г.) бил съставен от няколко управляващи от Делхи династии. През 12-13 в., тюркските и афганистански племена завземат част от териториите на северна Индия и създават Делхийския султанат върху земите, притежавани от раджпутите.
