Индийска сватбена традиция
Всъщност изцяло индийската сватбена традиция е подчинена не само на религиозните им обичаи, а и на различните местни обичаи.
Всяко нещо в индийската сватба има символика и конкретно предназначение.
За булката по традиция има две церемонии, които задължително трябва да бъдат изпълнени.
Първата е слагането на червената точка в средата на челото, между веждите, обеца на носа и гривна на глезена.
Червената точка, която се слага между двете вежди се нарича „бинди”. Тя е символ на вечната обвързаност на съпругата със съпруга, Същата символика има и гривната на глезена.
Обецата на носа символизира девствеността на девойката. Дупката се пробива докато момичето е на около 14 години, а самата обеца се слага точно преди сватбата.
Другата процедура, през която младото момиче преминава, е изрисуването на краката и ръцете с къна. Нарича се „хена“. Това е символ на грижовност, както и на красота.
Булченската рокля трябва да бъде червена с вплетени в нея златни нишки – червеният цвят символизира зрелостта на девойката. Често към роклята има и воал, който се повдига от младоженеца по време на церемонията в храма.
При младоженеца традициите съвсем не са толкова изморителни. За да спази обичая, трябва да сложи червен знак на своето чело, който също е символ на обвързването и шапката на главата, подобна на чалма, върху която има перо.
В сватбения ден, младоженецът трябва да вземе булката от дома й – на кон, с автомобил или със свещеното за Индия животно слона. Избирайки него, сватбената церемония се превръща в истинска приказка.
За да му дадат булката, младоженецът трябва да даде пари и бижута.
Родителите на булката дават зестра на родителите на младоженеца и едва тогава девойката отива при своя избраник за да пристъпят заедно в индуският храм – там където ще се състои бракосъчетаването.
При самото сключване на брак също има няколко много интересни ритуала
На първо място двамата младоженци се закичват взаимно с гирлянди, които са направени от хартия.
Следващият ритуал е преливането на вода от шепите на единия в шепите на другия. В Индия водата е символ с много значения, но най-вече на мъдрост и на духовно обвързване.
В третата част от обичая младоженците трябва да преминат хванати за ръка между седем запалени обръча, символизиращи трудностите, които неизменно съпътстват брака, а преминаването им заедно означава, че така ще преминават и през проблемите.
Следва посипването с ориз на булката, за да бъде плодовита и размяната на златните пръстени. Този на булката е с голям скъпоценен камък, а на младоженеца са няколко и са мънички.
Важно е през цялата церемония, булката да бъде приведена – това е символ на свенливост и мълчалива, това прави добро впечатление на свекъра и свекървата.
Това е официалната част на церемонията, следват празненствата, които са според местните традиции. Понякога продължават цели два дена.
