Филмов режисьор от Хайдерабат заснема сражаващи се на първа линия срещу Ковид 19
По материал на Srinivasa Rao Apparasu | Редактиран от Сабир Хюсеин
Hindustan Times, Хайдерабад
През първата седмица на юни Сатянараяна започна да прави серия от документални филми за фронтоваци срещу Ковид-19 – лекари, медицински сестри и други здравни работници.
Въпреки стреса, довел до това, че пациентите на Covid-19 са отбягвани дори от роднините си, Dulam Satyanarayana, награждаваният многократно от Телангана режисьор на документални филми, избра да седне и да си поговори с тях очи в очи и да заснеме преживяванията им със своята камера.
Но това стана с цената на лично преминаване през ужасния вирус. Той победи болестта и отново се занимава с документирането на истории за живота на пациенти на Covid-19.
През първата седмица на юни т.г. Сатянараяна започна да прави серия от документални филми за медицински работници и редови граждани, които се грижат за пациенти в изолационни центрове и карантинни болници, вкл.полиция, санитарни работници и др.помощен персонал.
Като част от мисията си той избра болница Ганди в Секундерабад, 100-процентово определен център за Covid-19. „Благодарение на съдействието от държавния медицински и здравен отдел, аз заедно с петима от членовете на екипа си се внедрих в болницата, за да документирам труда на лекари и други фронтови воини за справяне с болестта“, каза Сатянараяна.
Той и членовете на екипа му бяха напълно оборудвани с комплекти за лична защита (PPE), а техните камери и друго оборудване бяха идеално дезинфекцирани.
„Ние уловихме всеки момент от живота на лекарите и техния помощен персонал, как те се трудят през целия ден, за да осигурят най-добрата медицинска помощ на пациентите и как вдъхват много смелост и увереност на пациентите за преодоляване на психичната травма“, казва той.
Сатянараяна и неговият екип документираха и историите на няколко пациенти на Covid-19 и техния опит в болницата. „Целта ми беше да представя положителната страна на историята – как хората могат да се борят с вируса с решителност и разбира се, със самодисциплина“, казва той.
Седмица след като завършва документалния си филм за воините на първа линия срещу Covid-19, Сатянараян започва да развива симптоми на вирусното заболяване. „Първоначално бях притеснен, но събрах смелост. Тъй като бях сам в дома си в Хайдерабад, влязох в домашна карантина от 22 юни в продължение на три седмици, следвайки надлежно лечението, предложено от лекарите “, каза той.
До 15 юли Satyanarayana преодолява вируса и дава отрицателен тест. „След като си отпочинах още няколко дни, отново бях в действие с камерата си“, каза той.
Родом от Манчестърския квартал на Телангана, Сатянараяна се осмелява да направи документален филм, когато е едва на 23 години. „Изгубих баща си на 5-годишна възраст, а майка ми ме възпита, обслужвайки чаена сергия в Mancherial. Мечтаех да стана инженер от IIT, но в крайна сметка се реализилах като създател на документални филми “, казва той.
Той продуцира най-известните късометражни филми като „Мушини“, който изобразява тежкото положение в едно село без електричество в Съндърбанс в Западен Бенгал до 2001 г., което става първото село, използващо слънчева енергия; проследява и ужасната съдба на засегнатите от флуор хора в област Налгонда.
Спечелва приз на Welcome Telangana за най-добър туристически филм, по време на IX-ия Международен фестивал за туризъм за кино ART & TUR, който се провежда в Португалия през 2016 г. Получава и престижната стипендия на CCIP на Държавния департамент на САЩ за изучаване на режисурата на кинорежисура в училището за филмово и театърално изкуство – Скотсдейл., Аризона.
Късометражният филм, който Сатянараяна направи на Хайдерабад по време на изолацията от пандемията – заснемайки тихите улици и зашеметяващи визуализации на живописните места на града – получи възторжени отзиви в медиите.
Сатянараяна е делегат и участник в различни международни конференции и филмови фестивали, провеждани в САЩ, Канада, Пакистан, Иран и Индия. Проектите му включват културата и традициите на Телангана – това са Бонам, Батукамма, Аз съм Сатябама и Балакка, Да танцувам с традиция и др.
