„Атака на дълговото цунами“: Коронавирусът тласка глобалния дълг до рекордно висок процент
Акценти
- IIF заяви, че глобалният дълг ще счупи нови рекорди през следващите месеци, за да достигне 277 трилиона долара до края на годината.
- Сред напредналите държави дългът нарасна над 432% от БВП през третото тримесечие – увеличение с 50 процентни пункта спрямо 2019 г.
- На развиващите се пазари нивата на дълга нараснаха до над 248% от БВП, като Ливан, Китай, Малайзия и Турция претърпяха най-голям ръст на нефинансовия сектор.
ЛОНДОН – Коронавирусната криза тласна нивата на глобалния дълг до нов връх от над 272 трилиона долара през третото тримесечие, заяви Институтът за международни финанси, предупреждавайки за „атаката на дълговото цунами“.
Институтът заяви, че глобалният дълг ще счупи нови рекорди през следващите месеци, за да достигне 277 трилиона долара до края на годината. Това би представлявало съотношение дълг / БВП от 365%.
Това се случва, след като правителствата по света засилиха подкрепата за компании и граждани в лицето на глобална пандемия, която доведе до широко разпространени поръчки за престой в дома. Бизнесът също трябваше да търси алтернативно финансиране, тъй като дейността спря след Covid-19. И двете събития се превърнаха в по-големи заеми и следователно в по-голяма задлъжнялост.
„Насърчено от рязкото нарастване на правителствените и корпоративни заеми, докато пандемията Covid-19 продължава, натоварването на глобалния дълг се е увеличило с 15 трилиона долара през първите три тримесечия на 2020 г. и сега надхвърля 272 трилиона долара“, се казва в IIF в последния си Global Монитор на дълга, излиза в сряда.
Сред напредналите държави дългът се повиши над 432% от БВП през третото тримесечие – увеличение с 50 процентни пункта спрямо 2019 г. Съединените щати, които са внедрили един от най-големите стимулиращи пакети в света, представляват почти половината от този ръст.
Темпът на натрупване на глобален дълг е безпрецедентен от 2016 г. насам.
В еврозоната правителствените действия доведоха до увеличение на държавния дълг от 1,5 трилиона долара за същия период, достигайки 53 трилиона долара. Това все още е под рекорда за региона от 55 трилиона долара през второто тримесечие на 2014 г., когато регионът се справяше с кризата с държавния дълг.
На развиващите се пазари нивата на дълга нараснаха до над 248% от БВП, като Ливан, Китай, Малайзия и Турция претърпяха най-голям ръст на дълга на нефинансовия сектор.
Пандемията на коронавируса обаче не е единственият фактор, който е виновен за огромното ниво на глобален дълг.
„Темпът на натрупване на глобален дълг е безпрецедентен от 2016 г. насам, нараствайки с над 52 трилиона долара“, каза IIF.
„Въпреки че около 15 трилиона долара от този скок е отчетен през 2020 г. на фона на пандемията Covid-19, натрупването на дълг през последните четири години далеч надхвърля увеличението от 6 трилиона долара през предходните четири години.“
По-големите нива на дълга излагат правителствата, компаниите и домакинствата на по-висок риск по време на икономически спад, тъй като те са длъжни да обслужват този дълг.