Само любовта може да създаде втори Тадж Махал
Българинът Николай Иванов с идея към Индия за сътворяването на Втория Тадж Махал

Мечтата на император Шах Джахан да построи втори Храм на любовта от черен мрамор вече не изглежда толкова нереална. Пловдивчанинът Николай Иванов излиза с предложение към Република Индия да организира кампания за построяването на нереализирания втори проект на императора, чиято история става символ на вечната любов. Николай Иванов предлага нещо просто, но много реалистично – световна дарителска кампания от името на Република Индия, в която всеки човек, изпитал любовта, да направи дарение за увековечаването на това най-непреходно човешко чувство. „Само така ще могат да се съберат достатъчно средства, за да се построи замисления от Шах Джахан втори огледален храм на вечната любов от черен мрамор”, казва вдъхновеният пловдивчанин. Императорът не успява, тъй като синът му не му позволява да разори напълно империята, но Николай Иванов смята, че поколенията му дължим този общочовешки жест, с който ще сбъднем, както неговата, така и мечтата на всички влюбени по света. Той смята също, че инициативата ще възроди световния туризъм, особено след Ковид кризата и е прекрасен начин за сегашните и бъдещи поколения да продължат да посещават този единствен паметник на най-великото човешко чувство.
„Не красотата, а любовта ще спаси света, добавя авторът на статията Виделина Гандева.

Да припомним на читателите реалната приказка за построяването на храма Тадж Махал…
През 17 в., на южния бряг на река Ямуна, в индийския град Агра живял видният монголски император Шах Джахан. Един ден той среща своята голяма и единствена любов на пазара , сред народа. Тя се казва Мумтаз Махал. Той изоставя традиционния харем и се отдава изцяло на любимата си, с което се противопоставя на тогавашните нрави. Мумтаз Махал го следва навсякъде, тя е не само негова любима, но и съветник, съмишленик, упора във всяко начинание. И днес името Мумтаз Махал е предпочитано име за жена в Индия – символ на безрезервна обич. Тя дарява императора с 14 рожби, оцеляват само 7, а при раждането на последната, умира.
Шах Джахан е съкрушен, той вече не намира смисъл в живота. Тогава провидението му изпраща вдъхновение – да построи храм, който да е достоен по красота и великолепие на неговата единствена любов. Скъпоценни материали и архитекти от Шираз и Бухара, Самарканд и Багдад, Дамаск и Станбул участвали в сътворението на това архитектурно чудо. Строежът продължил 22 години, а разходите по построяването му почти разорили империята. Но духът на Шах Джахан остава неудовлетворен – той решава да започне строеж на втори огледален храм, от другата страна на реката, но не от бял, а от черен мрамор. Това вбесява неговия наследник, който го детронира и изпраща баща си в затвора. До последния си дъх Шах Джахан наблюдава от прозореца своята любов и съзерцавайки я един ден „потъва в дълбок сън”, както казват летописците.
С времето Мумтаз Махал (възвишената в двореца) се трансформира в архитектурното название Тадж Махал (корона на дворците) и остава символ на индийската архитектурно-цивилизационна история…и на любовта.
Автор: Виделина Гандева