Людмила Живкова и градът на зората Ауровил

Ауровил (Auroville) или „Градът на Зората“ е „експериментален“ град-община в област Вилупурам в щата Тамил Наду, близо до Пондичери в Южна Индия. Основан е по проект на френския архитект Роже Анже през 1968 г. от Мира Алфаса, която след нейното окончателно установяване в Индия е известна като „Майката“.

Ауровил е замислен да бъде универсално селище, където хора от всички страни да могат да живеят в мир и нарастваща хармония, над всякакви вероучения, политиканствуване и национални принадлежности. Целта на Ауровил е да бъде платформа за постигане на реално единение между хората.

През февруари 1981 год., Людмила Живкова (1942-1981), тогава с ранг министър на културата, посещава Ауровил в качеството си на един от петимата членове на Международния Консултативен Съвет към правителството на Индия по въпросите на Ауровил, като другите му членове са били тогавашният генерален секретар на ЮНЕСКО Амаду Махтар М’Боу, Нарасима Рао – министър на външните работи на Индия, Дж.Р.Д. Тата – известен индийски индустриалец и спомоществувател и д-р Кирийт Джоши – ректор на училището към Ашрама на Шри Ауробиндо, съветник по въпросите на образованието в правителството на Индия и заместник председател на Института по образование към ЮНЕСКО.

Людмила Живкова донесла в Ауровил български книги, икони и 1300 български рози, които години наред цъфтяли в градините на Матримандир, а някои ауровилци споделят как са били трогнати до сълзи от казаното от нея за новия свят и новите енергии, от нейното вдъхновение и присъствие. Тя е имала идеи за Българския павилион в международната зона на Ауровил с държавно участие (какъвто е замисълът за тези павилиони), срещнала се е три пъти със Сатпрем (дори в неговия дом в планината Нилгирис през 1978 год. и 1981 год.), поддържала е близък контакт с д-р Кирийт Джоши, с когото са планирали превод на книгите на Шри Ауробиндо на български.

На 23 юли 1981 г. в свое покъртително писмо по повод кончината на Людмила, Сатпрем (довереник на Мира Алфаса – Майката, публикувал беседите си с нея в 13 тома на „The Mother’s Agenda – хроника на супраменталното проявление“ и автор на няколко книги за тяхното дело) пише: „Никога в живота си не съм срещал толкова красив инструмент, толкова чиста и божествена Шакти, тъй радостна и пълна с възможности за земен труд. Все още не мога да приема тази смърт… това е загуба за Земята… Тя щеше да работи…  тя имаше Силата, такава радостна и ясна сила, никога не съм виждал такава… на 39, тъкмо когато тя беше на път да започне своето дело. Какво означава това? Тя не беше просто жена с огромна сила: имаше нещо от Божествената Майка, еманация на Майката в нея… „атрибут“ на Всевишната Майка… Какво означава това за Земята?… Защо тя? Тя беше инструмент номер едно на Майката в света понастоящем – не можеш наистина да го проумееш, не си го видяла. Но аз го знам! Именно Людмила отведнъж ме докосна и ми даде да видя… как тя е дошла да завърши този непълен, изопачен труд и да преправи Материализма в истинен…“ (от „Записките“ на Сатпрем)

Година след нейната смърт са почели паметта й в Ауровил с изложба. И досега я помнят с дълбоко уважение – „една прогресивна българка”.

Людмила Живкова през 1976 г. в Ашрама на Шри Ауробиндо в Пондичери, Индия:

В „Записките“ на Сатпрем, Notebooks of an Apocalypse, Vol. 1, стр. 70, четем:

„Ноември 18-19-20, 1978

Посещение на Людмила Живкова в Land’s End (домът на Сатпрем в южно-индийските планини).

На 19 ноември (или 20), докато пие чая си в Wellington Club, с широко отворени очи тя вижда изумрудено-зелена морава с наситено синьо небе и точно на мястото на къщата Land’s End, покривайки цялото място – пагода с формата на златен Буда. На момента, Людмила си помисля, вижда или чува: „мястото, където трябва да се извърши божествено дело“. “