Историята на Индия част 5
Мугалската империя управлявала Индия от 1526 г. до 1857 г. Мугалските императори били наследници на Чингиз хан, посредством Тимур и Чагатай хан и техните земи се разпростирали от Бенгалия до Белуджистан, Кашмир и река Кавери. Населенето на империята наброявало 150 милиона.
През 1857 г. последният мугалски владетел Сирадж уд-дин Абу-л-Музаффар Мухаммад Зафар-Бахадур Шах II се предава на британската армия и е изпратен в изгнание. Така съществувалата три века империя на Великите Мугали загива завинаги, но оставя ярка следа в историята и културата на Индия.
Империята на Маратхите съществувала от 1674 г. до 1818 г. Тя е основана от Чатрапати Шиваджи Бхосле, който се обявява за връщането на властта на хиндуистите в Индия.
През 1818 г. в третата англо-маратхска война, империята на маратхите попада под властта на Англия. Само една част от нейните територии остават да съществуват като независими до края на английската колонизация през 1947 г.
Империята на сикхите (1799-1849 г.) е основана от Махараджа Ранджит Сингх в района на Пенджап.
През 19-ти век земите на сикхската империя се разпростират от прохода Кибер на запад, до Кашмир на север, Синдх на юг и на изток до западен Тибет. С идването на власт на Махараджа Ранджит Сингх започва обединението на сикхските владения. След загубата на сикхите в англо-сикхската война от 1849 г., империята се разпада и бива разпокъсана на четири провинции: Лахоре, Мултан, Пешавар и Кашмир.
Колониалната ера започва в 1498 г., когато корабите на Вашку да Гама пристигат в Калкута. Скоро след това португалците установяват свои търговски центрове в Гоа, Диу, Бомбай и Даман и основават там свои колонии.
Холандците се задържали в Индия от 1605 до 1825 г. Холандците търгували с подправки, коприна, скъпоценни камъни, текстил, селитра и опиум.
Датчаните (1605-1825 г.) стъпили на бреговете на Индия с търговска цел и останали в страната 200 години. Те оставили след себе си фабрика, принадлежаща на Датската Източно-индийска компания в Бхаруч, склад за оръжия във Венрула, гробище с красиви гробници в Ахмедабад, Dutch Palace (Mattancherry Palace) в Кочи.
Французите (1673-1954 г.) завзели рибарското селище Пондичерив, щата Тамил Наду, като го превърнали в процъфтяващ търговски пристанищен център. Те се заселили в Чанданнагар (Чавдернагар), Янаон в Андра Прадеш, Махе, Караикал и част от Ориса.
Англичаните (1615-1947 г.) наложили своето силно влияние на индийския субконтинент след разгрома на мугалската империя. Те завзели големите градове като: Калкута, Делхи, Мадрас, Агра, Бомбай, Карачи, Нагпур, Бхопал и Хайдербад.
Британският радж е управлението, наложено на индийския субконтинент в периода 1858-1947 г. Той включва територии, директно владени от британската администрация в Делхи. Не всички земи са зависими от короната, съществуват части от Индия, които са управлявани от махараджи, раджи и наваби, подписали договор с Британия, запазили властта си, но загубили своя суверенитет. Владетелите на тези територии признават върховенството на британския монарх. Британският радж поделя страната на две – Британска Индия и Местна Индия.
С Британска Индия се означават онези територии, които са пряко подчинени на короната и се управляват от кралицата с помощта на губернатор, подчинен на генерал-губернатора на Индия. Този термин се използва и за обозначение на земите, подчинени на Британската Източно-индийска компания.
Местните княжества или Местна Индия се състои от феодални владения, които не влизат в състава на Британска Индия и се управляват от раджи, махараджи, низами и наваби. Отбраната, външните им работи и комуникациите се контролирали от британците. В Лондон било сформирано Министерство по индийските въпроси (Secretary of State for India), съставено от 15 човека, като за негови членове се избирали онези, които били живели в Индия повече от 10 години. Постепенно индийците също били допускани до участие в управлението. Гладът и честите епидемии водят до бунтове срещу британските колонизатори.
В 1920 г. Махатма Ганди оглавява масово движение срещу Британския радж, като си служи с мирни средства, докато други привърженици на независимостта използват въоръжена съпротива.
В 1947 г. с извоюването на независимостта, страната се разделя на две – Индия и Пакистан.
По конституцията от 1950 г. Индия е обявена за суверенна демократична република.
