Историята на Индия част 3
Индо-партското царство се изгражда от владетели, които завземат териториите над днешен Афганистан и Пакистан през 1 в. пр. Хр. Първоначално тяхно седалище е Таксила, но по-късно то се мести в Кабул и Пешавар.
Кушанската империя в Индия се формира след дългата миграция на кушанските племена през Централна Азия, която ги довежда до териториите на Бактрия и Кабул.
Разцветът на Кушанската империя бил при император Канишка като нейната територия обхващала земите около Аралско море, днешен Узбекистан, Афганистан, Пакистан и северната част на Индия. Тази територия достигала на Изток до Бенарес и на Юг до Санчи.
Индо-сасанидската империя била основана от преселници от Сасанидската империя в Персия, която просъществувала от 3 до 7 век. За създател на империята на Сасанидите се счита Ардашир I, а нейното разширение започва при Шапур II, Кхосрау I и Кхосрау II, като тя достига до Иран, Ирак, Азърбейджан, Армения, Афганистан, източната част на Турция, Сирия, Пакистан, части от Кавказ, Индия, Арабския полуостров и Централна Азия. Ардашир I успява да завладее Бактрия, докато синът му – Шапур I завладява западните части на Кушанската империя и провинциите на Бактрия и кралство Гандхара. В 7 в. империята на Сасанидите била унищожена от Арабския халифат.
Империята Гупта (320-550 г.) се прочува със „Златния век” на Индия, когато започва разцвета на литературата, изкуството, скулптурата, диалектиката, философията, религията, логиката, математиката, астрономията, медицината, архитектурата, откритията и изобретенията. Това е време на мир и просперитет за цялата държава. Империята Гупта е основана от Махараджа Шри Гупта.
По времето на империята Гупта е създадена и нумерологичната позиционна система или подреждането на числата от 1 до 10, книгата „Камасутра”, скалните храмове в Елора, Аджанта, Багх, каменният храм в Деогарх, храмът на Шива в Начана, храмът Екалинга Шива в Сатана, университета Наланда.
Името на Раджпутската династия, появила се през 7-8 в., произлиза от санскрит и означава „Син на цар”. Те носят названието „Кшатрии” – войни и според историците произходът им е от племената на скитите – Саки, Юечжии Ефталитите – Белите хуни, които се преселват в Индия. Раджпутите населявали и продължават да населяват териториите на централна, северна Индия, част от Пакистан, Раджастан, Уттар Прадеш, Химачал Прадеш, Хариана, Пенджап, Бихар, Мадхия Прадеш и Утаракханд.
Залезът на раджпутското владичество започва със завладяването на Индия от мугалите, а по-късно и от Англия. След получаването на независимостта на Индия през 1947 г., пред раджпутите има две възможности: да се присъединят към Индия или Пакистан. Владетелите на 22 раджпутски княжества се присъединяват към независима Индия, като махараджите запазват своята церемониална функция на владетели. Част от тяхната собственост днес служи за целите на туризма на страната.
Империята Виджаянагара (1336-1646 г.) заемала цялата южна Индия.
Била основана от Харихара I и брат му Бука Раиа. Тази империя става известна с опита да се противопостави на ислямската инвазия в края на 13 в. Търговски връзки се поддържали с Палестина, Венеция, Персия и Арабския свят.
Кастовата система е широко разпространена, но въпреки това тя не пречи на хората да се издигнат в обществената йерархия. Литературните творби от това време са писани на санскрит, телуги, тамил, каннада. Повечето творби са коментари на „Ведите”, „Махабхарата” и „Рамаяна”.
