Историята на Индия част 2
Ведическият период обхваща времето, когато са създадени свещените за индусите книги – Ведите. Това е периодът от 1500 г. до 500 г. пр. Хр. Ведическата цивилизация обхващала районите на северна и северозападна Индия и се развила с миграцията на арийските племена. Тя имала два периода: ранен ведически период или ригведически период и късен ведически период.
През ранния ведически период мъжете и жените имали равни права на образование и социално развитие. Жените можели да присъстват на събранията на мъжете и на всички големи религиозни церемонии.
Късният Ведически период е времето от 1000-600 г. пр. Хр. Хората от тази епоха живеели в големи селища и се прехранвали от земеделие, занаяти и търговия. Сечали се златни монети, които се наричали Nishka, Swarna и Sathamana.
През късния ведически период кастовата система не била толкова консервативна и хората можели да сменят професията си в зависимост от своите способности.
Предишната свобода на жените била ограничена.
Особено внимание се обръщало на образованието. Учениците учели и живеели в дома на учителя, наричан Gurukula, където изучавали философия, математика, логика, религия, граматика, медицина, астрономия и етика. Изучаването на „Dhanur Veda” или стратегията за водене на война било запазено само за принцовете. На учениците се налагала строга дисциплина, подчинение и уважение на учителя.
Постепенно с увеличаването на населението селищата прераствали в малки царства, от които по-късно се зараждат големите империи на антична Индия.
Арийците наричали себе си – благородните. Името им идвало от санскритската дума (Aryas – Благороден). В индийския епос арийците са онези хора, които следват пътя на Дхарма или висшия Вселенски закон. За материалната и духовна култура на арийците се съди по писмените паметници „Авеста”, Ведите, „Махабхарата”, „Рамаяна”, персийския епос „Шах Наме-Книга на царете” и археологическите находки.
С течение на времето, арийската култура се смесила с местната култура, като придобила по философски и медитативен вид.
В 334 г. пр. Хр. Александър Велики завладява голяма част от Мала Азия. В 326 г. пр. Хр., Александър се изправя в жестока битка срещу владетеля на Пенджаб – Порус, при река Хидасп. След тази битка македонската армия отказва да последва своя владетел и в 325 г. пр. Хр., след множество сражения на Индийския субконтинент, той е принуден да се завърне в Персия.
Индо-гръцкото царство било основано от крал Деметриус през 2 в. пр. Хр. Най-известният владетел на това царство бил Менандер I, който управлявал от 155 г. до 130 г. пр. Хр. от своята столица в Сакала Пенджап. През двата века на съществуване на Индо-гръцкото царство, неговите царе успяват да комбинират гръцката и индийска култура, език, символи, както и гръцката религия и будизма.
Империята Магадха просъществувала от 500 г. до 321 г. пр. Хр. Тази империя била позната като люлката на двете големи религии в Индия – будизма и джайнизма и развитието на науките астрономия, философия и математика.
Империята на Маурите съществува от 321 г. до 185 г. пр. Хр. Тя е основана от Чандрагупта Маурия в 322 г. пр. Хр. Нейна столица била Паталапутра, а със своите 5 000 000 km2 площ, тази империя била една от най-големите световни империи.
Ашока управлявал почти целия Индийски субконтинент от 269 г. до 232 г. пр. Хр. Владетелят на империята на маурите бил единственият владетел в цялата човешка история, който забранил робството, лова, изсичането на горите. Той забранил смъртното наказание и изисквал това и от съседните страни. Ашока бил и първият император в историята, който проповядвал единство, мир, равенство и любов. По времето на управлението на Ашока започнало и разпространяването на будизма в Централна и Южна Азия.
Два от символите, останали от времето на неговото управление, се превърнали в национални символи на Индия – Ашока чакра или колелото на Дхарма и колоната с лъвовете от Сарнат.
След залеза на империята на маурите започнал периодът разцвет на по-малките царства в Индия. Той бележи своето начало с издигането на династията Сатавахана и трае 1 500 години. Този период е наречен класически период и завършва в 13-ти в., с възхода на Делхийския султанат.
