Индия на високите технологии

Автори: Димитър Желев и Искра Игнева

Индия е втората по население страна в света и седмата по площ. Не напразно
е наричана субконтинент. Известна като „перла в короната на
колониалната Британска империя“, Индия е инстинктивно свързвана с нищета,
пренаселеност, а също и с природни богатства, царски дворци и разкош. Индия
е страна на контрастите. Във времена, когато се говори за срив в
демографската политика на страната и неконтролируеми обществени процеси,
индийското общество и правителство развиват стратегически широкомащабни
програми за високите технологии – инфомацинни, космически и ядрени.
Говорейки за Индия и нейното стопанство в началото на ХХI в. като основен
стопански отрасъл, трябва да се извежда сферата на високите технологии.

Още от началото на 1990-те години в Индия разработва стратегия за
инвестиционен протекционизъм в сферата на високите технологии и
образованието на кадри за тях. Министър-председателят на страната Манмохан
Сингх (2004 – 2014) е в основата на реформата от 1991 г. Днес Индия е най- големият износител на ΙΤ в света, притежава собствена космическа и ядрена
програма.

Образованието в Индия и държавната политка като фундамент за изграждане
на високо технологична нация. Висше образование в сферата на
информационните технологии може да се получи само в десетина технологични
института в страната. Въпреки тяхната крупност, обучението в тях е трудно
достижима цел. Получаването на пълна стипендия за обучение в Масачузецкия
технологичен институт (водещ за света) е пъти по-лесно от приемането в който и
да е било индийски университет. Завършването на образователен курс и
дипломлиране като ИТ специалист в Индия осигурява със сигурност
благонадежна реализация във водещите фирми в света. Държавната политика
за малко, но изключително добре развити научно-образователни звена в тази
област се проявява под формата на образователен елитаризъм.

Научни центрове на Индия в сферата на високите технологии са група от 13
автономни инженерно-технологично образователни институти, признати с
нациолно значение от парламента на Индия. Информационните технологии са
част от групата на технологичните науки, на които е отредена водеща роля след
националната независимост от 1947 г. за поддържане на икономиката и
социалното развитие.
Изградените преди 1991 г. научни центрове са със спомоществувателството на
САЩ, Германия и СССР. Понастоящем финансирането е правителствен
приоритет. Около 15 500 студенти бакалавърска степен и 12 000
студенти магистърска степен се обучават годишно. Повечето от институтите
имат свои лицеи и колежи, в които се подготвят кадри. Практически обучението
в сферата на ИТ започва от ранна възраст. Основен недостатък и повод за
критицизъм към системата на информационното образование в Индия е, че по- голямата част от дипломираните специалисти емигрират и подхранват
икономиките на развитите западни страни.

ИТ като икономическа инициатива – секторът е този, който се явявя
специализиращ за икомиката на модерна Индия. От 1990-те години делът на
икономическите показатели, свързани с ИТ нараства отчетливо, поддържан от
удачна либерална политика с изразени ценови отстъпки в
телекомуникационните услуги и вносни такси върху хардуерна и софтуерна
продукция, т.е. държавен протекционизъм. Осезаемо след проведената
държавна политика днес Индия е световният лидер в ИТ и бизнес аутсорсинг.
За сравние общият обем на БВП нараства с между 1 и 5% за отделните години,
а секторът се отличава със собствен ръст от близо 30% годишно. Индийските
компании се характеризират с глобално превъзходство спрямо конкурентите си
от другите страни. Това е обусловено от изключително евтената работна сила в
Индия, съпроводен с висока квалификация и качество на услуги. Световни
корпорации като Майкрософт, САП, Оракъл, Леново са установили вече свои
представителни центрове в Индия. Те признават напълно преимуществата на
индийските условия и факта, че тя притежава най-бързо развиващия се ИТ
пазар в Азиатско-Тихоокеанския регион. Структурата на сектора се отличава с
това, че параметрите на индийската ИТ индустрия са оценени на близо 50
млрд. долара годишно. Тя може да се подели в пазарно отношение на два
големи дяла – местен пазар и екпортен пазар (75% от общата продукция,
благодарение на софтуерната продукция). Вътрешният пазар е с 4 сегмента –
софтуерни продукти, хардуерни продукти (50% от общата вътрешна продукция),
аутсорсинг и проучвания и разработки. В експортната сфера доминарат
софтуер и услуги, софтуерните продукти и програмиране и софтуер и аутсорсинг
(проявява се с т. нар. кол центрове).

Индийската организация за космически проучвания е главното звено в
космическите изследвания под контрола на индийското правителство.
Създадена е на 15 август 1969 г. като резултат на предходни програми и
научни изследвания. Централата на организацията е в Бангалор, който се
оформя като комплексен център на високите технологии в Индия. В нея работят
над 20 000 души. Под лидерството на редица учени, Организацията е
осъществила множество опити и успешни извеждания в орбита на собствени
апарати. В програмата е включено международно сътрудничество.
Включително мисията на кораба „Чандраян 1“ – първата индийска мисия
до Луната, е изграден с техническата помощ на НАСА, ЕКА и Института по
космически изследвания при БАН.