5 лечебни храни: Защо чесънът, джинджифилът, куркумата, морингата и индийският женшен са толкова полезни за нас

Индия има дълга история в използването на природни лекове за лечение на заболявания.

Съществува убеждението, че болестта може да бъде свързана с привични модели, които от своя страна са тясно свързани с мисловните процеси, емоционалното здраве и хранителните предпочитания. Промяната на тези модели, твърдят практикуващите, означава използване на съставки, които разглеждат и трите аспекта.

Кавита Девган, диетолог и автор на „Ultimate Grandmother Hacks: 50 Kickass Traditional Habits for a Fitter You“, вярва, че индийските подправки и растителните съставки са пълни с лечебни свойства.

„Зелените листни зеленчуци и кълновете съдържат витамини В и Е, които помагат за храносмилането, а също така помагат за отделянето на киселина от тялото. Ечемичната трева например помага за коригиране на алкалността и засилва метаболизма и имунната система.“

Ето пет „лечебни храни“ на растителна основа: куркума, моринга, ашваганда, чесън и джинджифил.

1.КУРКУМА

Куркумата заема централно място в “масала даба” или кутията за подправки. Тя се счита за свещена и се предлага на божества, както и се прилага върху кожата на младоженците. Обикновено се разбърква в топло мляко и се пие преди лягане при настинка и кашлица. Пресният корен от куркума може да бъде консервиран в сол и лют червен пипер на прах.

Девган казва: „Куркумата очевидно е оригиналният пробиотик“, който „когато се приема с храни с високо съдържание на протеини, подпомага храносмилането и предотвратява образуването на газове“.

В книгата си „Куркума – чудесната подправка“ историкът на храните и писателката Колийн Тейлър Сен обсъжда предимствата на тази подправка и ролята, която тя е изиграла в индийската, китайската и индонезийската медицина. През вековете се използва за лечение на стомашно-чревни и белодробни разстройства, диабет, атеросклероза и бактериални инфекции.

Направени са множество проучвания за тестване на ползите от куркума. Мета проучване от 2016 г. на клинични тествания на куркума откри доказателства в подкрепа на ефикасността ѝ при лечение на артрит, въпреки че стигна до заключението, че малкият размер и лошото качество на повечето от проучванията „не бяха достатъчни, за да се направят окончателни заключения“ относно подправката.

2.МОРИНГА

Индийците в продължение на години използват моринга при готвене: листата се слагат при готвене на супа леща, ядат се с ориз или се пържат до хрупкавост и се използват за приготвяне на чътни, смесени с подправки и кокос.

Дървото моринга е известно още като чудодейното дърво, дървото на живота и майчиното мляко. Защо? Според неправителствената организация, Международната фондация за дървета, това е едно от най-хранителните растения.

Соломон Терндър, привърженик на морингата и автор на книги за растението, посочва изследвания, проведени от Световния център за зеленчуци с нестопанска цел в Тайван, според които морингата има най-високата хранителна стойност сред 120 изследвани храни. Терндър казва, че 100 грама пресни листа от моринга „осигуряват повече протеини от яйце, повече желязо от пържола, повече витамин С от портокал и повече калций от чаша мляко“.

В допълнение, Терндър твърди, че морингата има антибиотични, антимикробни и антибактериални свойства и че високото съдържание на витамин В помага за храносмилането.

3. ИНДИЙСКИ ЖЕНШЕН (АШВАГАНДА)

Индийският женшен или ашваганда (на санскрит “ашва” означава кон, а “ганда” означава аромат) има много силно ухаещи корени. Привържениците твърдят, че той възстановява жизнеността и силата, ревитализира тъканите и мускулите, бори се с астмата и намалява холестерола.

Шри Маа Сидх Сидхшакти Джи, „вътрешен учен“ и основател на Института за духовни науки (IOSS) в Индия, казва, че ашваганда е полезна за тялото и мозъка.

„Оказва подмладяващо и успокояващо влияние върху нервната система“, твърди тя. „Използва се изключително в Аюрведа (традиционна индийска медицина) и е съставка в chyawanprash (богато на хранителни вещества, подмладяващо сладко).“

Въпреки това, Шри Маа предупреждава, че поради неговата сила, трябва да се консултирате с лекар, преди да го използвате. Може да има тежки странични ефекти, от диария и стомашно-чревни разстройства до дисфункция на щитовидната жлеза. Тя добавя, че бременни или кърмещи майки, малки деца и хора с тежки бъбречни или чернодробни заболявания трябва да избягват растението.

Проведени са няколко проучвания за ефективността на ашваганда, включително едно, съобщено в Indian Journal of Psychological Medicine през 2012 г., което предполага, че тя може да има роля за намаляване на стреса.

4. ЧЕСЪН

Тази луковица, богата на витамини и диетични минерали, е била използвана като лечебно средство за облекчаване на настинки и треска, балансиране на високо кръвно налягане и висок холестерол, подобряване на храносмилането и подобряване на здравината на костите.

Девган насърчава използването на чесън и препоръчва „една или две счукани скилидки чесън с вода на гладно всеки ден“. Чесънът, твърди тя в своята книга, помага за предотвратяване на ракови заболявания, понижава холестерола и защитава сърцето.

Преглед от 2014 г. на наличните научни изследвания за потенциалните терапевтични ефекти на чесъна, публикуван в Avicenna Journal of Phytomedicine, казва: „Смята се, че различните съединения в чесъна намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания, имат противотуморни и антимикробни ефекти и показват полза върху висока концентрация на глюкоза в кръвта.“

Китайско проучване, публикувано в Азиатско-тихоокеанския вестник по клинична онкология през 2019 г., предполага, че консумирането на зеленчуци от алиум като чесън, праз и лук може да намали риска от рак на дебелото черво.

5. ДЖИНДЖИФИЛ

Едно от най-често срещаните „бабини лекарства“ в индийското домакинство е сокът от джинджифил, смесен с мед, който може да облекчи болките в гърлото и кашлицата. Той е пълен с биоактивни съединения и някои казват, че може да помогне за предотвратяване на лошо храносмилане и гадене.

Според Шри Маа той е ефективен и при остеоартрит. „Смесете джинджифил, мастика, канела и нанесете върху болезнените зони.“ 

В „Билковата медицина: Биомолекулни и клинични аспекти“ изследователите Ан Боде и Донг Зиганг докладват за „удивителния и могъщ джинджифил“ – заглавието на главата, която прави преглед на многото проучвания с доказателства за ефективността му като антиоксидант, противовъзпалителен агент, съединение против гадене и противораково средство и неговият защитен ефект срещу други болестни състояния.

Те предполагат, че „специфичните биологични цели на джинджифила са до голяма степен неизвестни и предстои да бъдат определени“ и стигат до заключението, че „въпреки липсата на конкретна механистична информация, употребата на джинджифил изглежда безопасна и ефектите му са мощни и невероятни в многото си приложения „.

Общият съвет на Девган за добро здраве отразява конвенционалните съобщения за храни от световните власти: избягвайте мазни, преработени и рафинирани храни и намалете кофеина. Тя също е привърженик на йога и медитация за многобройните им ползи за здравето.